Дойде денят и аз заминах за Италия. Предстоят пет месеца и половина без близки срещи от трети вид с познатите и приятелите ми от България.

Тръгнахме рано сутринта на 16-ти февруари и с такси стигнахме до летището Отопени, Букурещ. С обичайното за low-cost авио компании двучасово закъснение пристигнахме в Милано, открихме с голяма доза лутане евтиния hostel, в който запазих 2 легла един час преди да тръгна и се подготвихме да посрещнем следващия ден.

Денят, в който решихме по-голямата част от въпросите свързани с пребиваването ни тук, на цената на осем часово обикаляне на града с 30 кг багаж (поне толкова беше моят).

Когато пиша това са изминали вече 10 дни от стъпването ми в този град (Милано), а когато вие четете това годината е 2038-ма .

Позволявам си да спра телеграфния си разказ до тук, поради два факта, за които ще пиша по-обстойно нататък:

• червено вино Sangiovese - € 0,99 бутилката
• БДС клавиатурната подредба (и ината за научаването й, който за днес се изчерпа)
• паркур и контактно жонглиране

Да знам, че фактите не бяха само два, но животът (а и автора) не винаги е честен…